Не забравяме Крим
* Статията на господин Борис Джонсън е предоставена на вестник “Труд ” от посолството на Англия в България
В нощта на 22 фeвруари 2014 година най-влиятелните мъже в Русия се събират на среща в Кремъл и вземат решението да лишават Крим от Украйна.
По-късно тези мъже ще създадат всичко допустимо, с цел да легитимират решението си, включително чрез провеждането на подправен референдум. Но тази среща на президента Владимир Путин и началниците на службите за сигурност има една цел – да реши дефинитивно ориста на популацията на Крим.
Това ни е известно, тъй като господин Путин самичък го показа. В документален филм за съветска телевизия, излъчен през 2015 година, президентът разказа по какъв начин са протекли събитията.
Решението му да анексира Крим е взето навръх тази загадка среща, три седмици преди подправения референдум. По думите на самия господин Путин, всички изказвания за това по какъв начин е подхванал дейности, с цел да отбрани района и да отстоява желанията на локалното население, са изцяло погрешни.
И по този начин, Русия отне 27 000 кв. км от Украйна и наруши първия принцип на интернационалното право – че страните нямат право да получават територия или да трансформират граници по принудителен път.
Г-н Путин публично анексира Крим в интерес на Руската Федерация на 18 март 2014 година Четири години по-късно, би трябвало да си напомним мащаба на случилото се и да удвоим напъните си в отбрана на нашите полезности и отстояването на правилата на интернационалното право.
Руското завладяване на Крим се трансформира в първото принудително лишаване на територия на европейска страна и първото принудително преначертаване на европейска граница от 1945 година насам.
Докато това се случваше, Русия наруши толкоз доста интернационалните съглашения, че изреждането на всички би било предизвикателство. Например, господин Путин потъпка член 2 от Хартата на Организация на обединените нации, Заключителния акт от Хелзинки и Договора за другарство сред Русия и Украйна.
Той също по този начин наруши съответното заричане на Русия, съдържащо се в Меморандума от Будапеща от 1994 година, да зачита „ съществуващите граници на Украйна “ и да се „ въздържа от опасност или потребление на мощ против териториалната целокупност или политическата самостоятелност на Украйна “.
Но господин Путин не завърши с анексирането на Крим – той разпали и продължи да нагнетява конфликта в Източна Украйна. До ден сегашен Русия продължава да изпраща войски и танкове в конфликт, който към този момент е лишил над 10 000 човешки живота и е прокудил 2,3 милиона души от домовете им.
Полет MH17 стана следващата жертва на тази покруса, откакто съветска ракета, изстреляна от регион, следен от сателитни на Русия войски, взриви самолета в небето, убивайки 298 почтени души, в това число 10 английски жители.
Междувременно, от Крим идват сведения за систематичен напън над локалното татарско население и над всеки, който се опълчва на съветското настъпление. Въпреки непрекъснатите апели на Общото събрание на Организация на обединените нации, Русия отказва да позволи на интернационалните правозащитни организации достъп до полуострова.
В последна сметка, сигурността на всяка нация зависи от общоприетия принцип, че страните не могат да трансформират граници или да завладяват територия по принудителен метод. Поради тази причина ориста на Крим е от голяма важност за всички нас.
Всички ние сме задължени да се противопоставим на Русия по обмислен и съдбоносен метод. Това значи опазване на санкциите срещу Русия, свързани с анексирането на Крим, до момента в който регионът към момента е под контрола на Кремъл и до момента в който Споразуменията от Минск не престават да се подценяват в Източна Украйна.
Тези ограничения целят да покажат, че нито една страна, независимо от това колко голяма е тя, няма правото да разчленява прилежаща страна и да нарушава интернационалното право без последици.
Въпреки това, редом с отстояването на правилата си, би трябвало да поддържаме непрекъснати и целенасочени диалози с Русия. Нужно е ясно и непосредствено да изразим терзанията си от дейностите на Кремъл.
С визитата си в Москва през декември демонстрирах ясно, че не съществува несъгласие сред провеждането на разговор и възпирането – в действителност двете могат да се укрепват взаимно. Като непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, Англия и Русия споделят и специфична отговорност към интернационалния мир и сигурност.
Нашето мото по отношение на Русия би трябвало да бъде „ във връзка, само че нащрек “, тъй като и двете дейности би трябвало да бъдат изпълнявани с идентична увереност. Но не би трябвало в никакъв случай да забравяме за ужасяващите последствия от онази късна нощна среща в Кремъл.
Хронология на рецесията
Кризата в Украйна се разгоря с цялостна мощ през ноември 2013 година, когато тогавашният президент на страната Виктор Янукович, под натиска на Москва, изненадващо разгласи, че Киев се изтегля от договарянията за сключване на Споразумение за асоцииране с Европейски Съюз. За да е напълно ясно, какво се случва, няколко седмици по-късно президентът на Русия Владимир Путин разгласи, че ще отпусне 15 милиарда $ за изкупуване на украински външен дълг и ще понижи с една трета цената на съветските газови доставки за Украйна. Докато всичко това се случваше, хилядите протестиращи на площад „ Независимост ” в Киев се трансфораха в десетки хиляди, а оттова и в стотици хиляди. Масовите митинги обгърнаха всички по-големи градове в Украйна и три месеца след началото на рецесията, на 22 февруари 2014 година Виктор Янукович бе свален с процедура по импийчмънт от Народното събрание на страната и избяга в Русия. Москва отхвърли да признае новата власт в Киев за законна и на 27 февруари 2014 година въоръжени „ вежливи хора “ с неутрални униформи превзеха Народното събрание на Крим и издигнаха съветския народен байрак.
В нощта на 22 фeвруари 2014 година най-влиятелните мъже в Русия се събират на среща в Кремъл и вземат решението да лишават Крим от Украйна.
По-късно тези мъже ще създадат всичко допустимо, с цел да легитимират решението си, включително чрез провеждането на подправен референдум. Но тази среща на президента Владимир Путин и началниците на службите за сигурност има една цел – да реши дефинитивно ориста на популацията на Крим.
Това ни е известно, тъй като господин Путин самичък го показа. В документален филм за съветска телевизия, излъчен през 2015 година, президентът разказа по какъв начин са протекли събитията.
Решението му да анексира Крим е взето навръх тази загадка среща, три седмици преди подправения референдум. По думите на самия господин Путин, всички изказвания за това по какъв начин е подхванал дейности, с цел да отбрани района и да отстоява желанията на локалното население, са изцяло погрешни.
И по този начин, Русия отне 27 000 кв. км от Украйна и наруши първия принцип на интернационалното право – че страните нямат право да получават територия или да трансформират граници по принудителен път.
Г-н Путин публично анексира Крим в интерес на Руската Федерация на 18 март 2014 година Четири години по-късно, би трябвало да си напомним мащаба на случилото се и да удвоим напъните си в отбрана на нашите полезности и отстояването на правилата на интернационалното право.
Руското завладяване на Крим се трансформира в първото принудително лишаване на територия на европейска страна и първото принудително преначертаване на европейска граница от 1945 година насам.
Докато това се случваше, Русия наруши толкоз доста интернационалните съглашения, че изреждането на всички би било предизвикателство. Например, господин Путин потъпка член 2 от Хартата на Организация на обединените нации, Заключителния акт от Хелзинки и Договора за другарство сред Русия и Украйна.
Той също по този начин наруши съответното заричане на Русия, съдържащо се в Меморандума от Будапеща от 1994 година, да зачита „ съществуващите граници на Украйна “ и да се „ въздържа от опасност или потребление на мощ против териториалната целокупност или политическата самостоятелност на Украйна “.
Но господин Путин не завърши с анексирането на Крим – той разпали и продължи да нагнетява конфликта в Източна Украйна. До ден сегашен Русия продължава да изпраща войски и танкове в конфликт, който към този момент е лишил над 10 000 човешки живота и е прокудил 2,3 милиона души от домовете им.
Полет MH17 стана следващата жертва на тази покруса, откакто съветска ракета, изстреляна от регион, следен от сателитни на Русия войски, взриви самолета в небето, убивайки 298 почтени души, в това число 10 английски жители.
Междувременно, от Крим идват сведения за систематичен напън над локалното татарско население и над всеки, който се опълчва на съветското настъпление. Въпреки непрекъснатите апели на Общото събрание на Организация на обединените нации, Русия отказва да позволи на интернационалните правозащитни организации достъп до полуострова.
В последна сметка, сигурността на всяка нация зависи от общоприетия принцип, че страните не могат да трансформират граници или да завладяват територия по принудителен метод. Поради тази причина ориста на Крим е от голяма важност за всички нас.
Всички ние сме задължени да се противопоставим на Русия по обмислен и съдбоносен метод. Това значи опазване на санкциите срещу Русия, свързани с анексирането на Крим, до момента в който регионът към момента е под контрола на Кремъл и до момента в който Споразуменията от Минск не престават да се подценяват в Източна Украйна.
Тези ограничения целят да покажат, че нито една страна, независимо от това колко голяма е тя, няма правото да разчленява прилежаща страна и да нарушава интернационалното право без последици.
Въпреки това, редом с отстояването на правилата си, би трябвало да поддържаме непрекъснати и целенасочени диалози с Русия. Нужно е ясно и непосредствено да изразим терзанията си от дейностите на Кремъл.
С визитата си в Москва през декември демонстрирах ясно, че не съществува несъгласие сред провеждането на разговор и възпирането – в действителност двете могат да се укрепват взаимно. Като непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, Англия и Русия споделят и специфична отговорност към интернационалния мир и сигурност.
Нашето мото по отношение на Русия би трябвало да бъде „ във връзка, само че нащрек “, тъй като и двете дейности би трябвало да бъдат изпълнявани с идентична увереност. Но не би трябвало в никакъв случай да забравяме за ужасяващите последствия от онази късна нощна среща в Кремъл.
Хронология на рецесията
Кризата в Украйна се разгоря с цялостна мощ през ноември 2013 година, когато тогавашният президент на страната Виктор Янукович, под натиска на Москва, изненадващо разгласи, че Киев се изтегля от договарянията за сключване на Споразумение за асоцииране с Европейски Съюз. За да е напълно ясно, какво се случва, няколко седмици по-късно президентът на Русия Владимир Путин разгласи, че ще отпусне 15 милиарда $ за изкупуване на украински външен дълг и ще понижи с една трета цената на съветските газови доставки за Украйна. Докато всичко това се случваше, хилядите протестиращи на площад „ Независимост ” в Киев се трансфораха в десетки хиляди, а оттова и в стотици хиляди. Масовите митинги обгърнаха всички по-големи градове в Украйна и три месеца след началото на рецесията, на 22 февруари 2014 година Виктор Янукович бе свален с процедура по импийчмънт от Народното събрание на страната и избяга в Русия. Москва отхвърли да признае новата власт в Киев за законна и на 27 февруари 2014 година въоръжени „ вежливи хора “ с неутрални униформи превзеха Народното събрание на Крим и издигнаха съветския народен байрак.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ